Културното пристанище Четате е родено върху руините на бившето селскостопанско пристанище, което се появява около 1880 г., във време, когато пшеницата не може да расте, както днес и когато виенският кроасан дори се прави с брашно, докарано с гребни лодки от Четате. През 1945 г. пристанището е затворено и превърнато в граничен пост, посоката на зърното взема неочакван обрат – към Москва. Почти хиляда търговци на зърно, регистрирани в това пристанище през 1900 г., сред които много гърци и евреи, са били принудени да емигрират или по-късно заедно с румънските търговци запълват комунистическите затвори. След революцията от 1989 г. сградата на пристанищното командване, построена от италиански майстори, е разрушена от местните жители и превърната в приют за дванадесет прасенца и две крави. През 1997 г. Мирча Динеску успява да купи и трансформира руината в къща-музей. Вместо с жито, той напълни хамбарите със скулптори, писатели, художници и музиканти и тъй като румънското правителство пусна на пазара марката дракула, в името на полемиката той също създаде на брега на Дунав ангелски парк, изхождайки от твърдението, че Румъния е не само седалището на дявола, но също е била обитавана от ангели, поне в краищата. В град Четате, съседен на България и само на няколко километра от сръбската граница, се казва, че петлите пеят на три езика – сръбски, български и румънски. Така че идеята за мултинационално културно пристанище се реализира на точното място. Пещите за изпичане на керамика си съперничат с пещите, в които се пекат овните от чифлика на увлечения в земеделието поет, а пламенните тиради на поканените на колоквиумите чужди автори се гасят с благородни вина от собствено производство.
Сега културното пристанище на Четате е музей на открито с голяма изложба и работи също като къща за гости и ресторант. Това е мястото на много филмови фестивали и пленуми на художници.